МОЛИТВАТА НА ДАВИД
Давид е също един голям молещ. Той е бил толкова разпален в молитвата, че е танцувал, пеел и славил Бога със цялото си същество, не обръщайки внимание пред народа на своето царско достойнство (виж 2 Царств. 6:16-22).
"И отиде цар Давид, застана пред лицето на Господа, и каза: кой съм аз, Господи (мой), Господи, и що е домът ми, та толкова ме възвеличи! И това дори се показа малко в Твоите очи, Господи мой, Господи; но Ти възвести още за дома на Твоя раб далечна бъднина. Това е вече по човешки, Господи мой, Господи! Какво още може да Ти каже Давид? Ти познаваш Твоя раб, Господи мой, Господи! Ти вършиш това заради думата Си и по сърцето Си, като откриваш на Своя раб всичко това велико нещо. По всичко си велик Ти, Господи мой, Господи, защото няма подобен на Тебе и няма бог, освен Тебе, по всичко, що сме слушали с ушите си. И кой е подобен на Твоя народ Израиля, едничък на земята народ, за който е идвал Бог да Си го придобие за народ, да прослави името Си и да извърши велико и страшно пред Твоя народ, който Си Ти придоби от египтяни, като прогони народите и боговете им? И Ти утвърди за Себе Си Твоя народ Израиля като Свой собствен народ довека, и Ти, Господи, стана негов Бог. И сега, Господи Боже, утвърди довека думата, която си изрекъл за Твоя раб и за дома му, и изпълни, каквото си изрекъл. И да се възвеличи името Ти довека, та да казват: Господ Саваот е Бог над Израиля. И домът на Твоя раб Давида да бъде твърд пред Твоето лице. Понеже Ти, Господи Саваоте, Боже Израилев, откри на Твоя раб, думайки: "ще ти въздигна дом", Твоят раб приготви сърцето си да Ти се моли с тая молитва. И тъй, Господи мой, Господи! Ти си Бог, и Твоите думи са неизменни, и Ти възвести на Твоя раб такова добро. И сега почни и благослови дома на Твоя раб, та той да бъде вечно пред Твоето лице, защото Ти, Господи мой, Господи, си възвестил това, и с Твоя благословия домът на Твоя раб ще стане благословен (за да бъде пред Тебе) довека." (2 Царств. 7:18-29).
