НЕПОЗНАТИ МОЛИТВИ

„Сърцето е домът, в който съм, където живея То е нашият скрит център, неуловим за разума и за ближния; единствен Духът Божи може да го опознае. То е място на решението в дълбините на психическите ни способности. То е място на истината, където избираме живота или смъртта. То е място на срещата, понеже по подобие на Бога ние живеем свързани: то е място на Завета”

            "Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,
 и кога поиска риба, да му даде змия?  И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?“ (Мат. 7:7-11).

Анна, майката на Самуил, е набожна жена и молителка, която може да бъде пример за другите. В 1 книга Царства имаме записана нейната молитва за сина й: "Ана скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,  и даде оброк, думайки:

Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.  Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;  и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата й се само мърдаха, и гласът й се не чуваше…  дано рабинята ти намери милост в твоите очи.” ( 1 Царст. 1:9-18).